Алексей Султанов
Виртуозният пианист Алексей Султанов напуска живота твърде млад - на 36 години, но за кратката си кариера свири в концертните зали на Европа, Азия и Америка, записва осем компактдиска и получава световна известност. Непризнат остава само в родината си. Участва два пъти на конкурсът "Чайковски" и два пъти не е допуснат до финал. Негови изпълнения не се излъчват в медиите и само радио "Русия" съобщава за кончината му.
Алексей е роден в семейство на музиканти. Проявява интерес към пианото, когато е на 2 или 3 години. Започват уроците и на седем прави сценичния си дебют. На шестнайсет Султанов се явява за първи път на Международния конкурс за пианисти "Чайковски". По време на репетиция капакът на рояла пада върху ръката му. Медицинският преглед установява счупване на пръст, но той отказва да му поставят гипс и въпреки непоносимата болка излиза на сцената. За публиката той е лидер, но журито не го допуска до финал.
Султанов има уникален маниер на изпълнение - нарушава установените правила и това не се харесва. Дори по време на следването си в Московската консерватория, Алексей постоянно изпитва това отношение. На 19 години се явява на един от най-престижните конкурси за пианисти "Ван Клайбърн" в САЩ. На първи тур свири "Мефисто валс" от Лист така вдъхновено, че къса струни на рояла. За разлика от руските съдии, тук оценяват експресивния му маниер на свирене. Султанов печели голямата награда и следващите две години изнася повече от 200 концерта по световните сцени.
През 1995 година участва в Международния конкурс "Фредерик Шопен". Публиката аплодира изпълненията му повече от 30 минути. Казват, че това са най-продължителните аплодисменти в историята на съвременното клавирно изкуство. Журито решава да не присъди първа награда, а две втори и Алексей отказва да приеме отличието си.
Султанов се завръща в Русия края на 90-те години, когато отново подава документи за участие в конкурса "Чайковски". Това е последен шанс да получи признание в страната си заради възрастовата граница, която имат всички големи конкурси. Още след първи тур критиката го нарича "откритие" и предрича златен медал. Появата му става сензация, а изпълнението - "ураганно". По-късно един от членовете на комисията признава, че са занижили оценките му за да не мине на финал. Така Султанов се завръща в Америка.
Една сутрин Алексей получава лека пареза. Лекарите установяват инсулт и решават незабавно да оперират. Операцията минава успешно, но Султанов излиза от наркозата по-рано и състоянието на шок води до още пет инсулта. Повторната операция е безрезултатна и той се парализира. Две години по-късно неочаквано дясната му ръка се раздвижва. Започва отново да свири с нея, а партията на лявата изпълнява съпругата му на виолончело. Двамата концертират по болници и църкви. На 30 юли 2005 година сърцето на Алексей Султанов сприра завинаги и прахът му е разпръснат над океана, както той пожелал.