Глен Гулд
Канадският пианист Глен Гулд е определян като зрял художник и съвършен майстор, но с рязко очертана индивидуалност. Тя се проявява във всичко – репертоар, трактовка, техника, даже маниер на изпълнение. Основа на репертоара му са големи произведения от Бах, Бетовен, както и немските импресионисти Хиндемит, Берг. Произведения с виртуозен или салонен характер от Шопен, Лист или Рахманинов, видимо не го привличат. Тази сплав от класика и експресионизъм характеризира интерпретацията му. Забележителни са огромното напрежение на мисли и воля, поразително релефна ритмика и фраза, много изразителна динамика. Тази му изразителност е подчертано експресивна, но и аскетична. Удивителна е неговата съсредоточеност, с която потъва в музиката, енергия, с която изразява и повежда публиката към своите изпълнителски намерения. Намеренията му може и да са спорни, но еднакво убеждават и възхищават с увереност, яснота, определеност, точно и безупречно пианистично майсторство – равна звукова линия, особено в тихите динамики, отчетливи пасажи, ясна полифонична и хармонична структура. Характерно е много ниското седене пред пианото, което води до специфична постановка и този маниер да дирижира със свободната ръка по време на изпълнение…
Първите уроци по пиано Глен Гулд получава в родния Торонто от майка си. От 11-годишен посещава Кралската консерватория, където учи пиано при Алберто Гереро и композиция при Лео Смит, работи с най-добрите органисти в града. Дебютира като пианист през 1947, а завършва Консерватория 1952. Нищо не предвещава стремителният му успех дори след 1955, когато изнася поредица концерти в Ню Йорк, Вашингтон и други американски градове. Главният резултат от това турне е договор със звукозаписната компания CBS. Скоро е издадена първата плоча с „Голдберг вариации“ от Й.С. Бах и се продава с огромен успех. До тогава, Гулд записва в Канада произведения на Хайдн, Моцарт и някои съвременни композитори. Начало на световната му кариера е концерт в голямата зала на Московската Консерватория през 1966 и става един от водещите световни пианисти. Известен е не само с художествените си достижения, но и с екстравагантното си поведение и упорит характер. Изисква определена температура в залите, излиза на сцена с ръкавици, отказва да свири, докато на рояла няма чаша с вода, завежда скандални съдебни процеси, отменя концерти, изразява недоволство от публиката, влиза в конфликт с диригенти….
От самото начало Гулд заема особено място сред артистите и много му прощават заради уникалното му изкуство и самобитност, но колкото повече концертира, толкова повече разбира, че сцената го ограничава репертоарно и стилистически. Трактовките му на Бах или съвременни автори, при цялата си оригиналност, не винаги получават високи оценки. Залитанията в други музикални сфери предизвикват спорове и съмнения по отношение на професионализма му.
Въпреки ексцентричната си кариерата, решението на Глен Гулд да остави окончателно сцената е посрещнато като удар. От 1964 престава да концертира, а последната му публична изява е в Чикаго през 1967. След това публично заявява решението се и се посвещава изцяло на звукозаписна дейност. Говори се, че „последната капка“ е недружелюбния прием на публиката след изпълнение на пиеса от Шьонберг. Пианистът мотивира решението си като заявява, че звукозаписите дават възможност за създаване на идеалното изпълнение, а публиката получава идеални условия за възприемането й. Счита, че концертния живот е на доизживяване.
Решението на Гулд предизвиква бурни реакции. Някои го иронизират, други възразяват, трети се съгласяват с него, но фактът остава – общува с публиката само чрез записите си. В началото на този период работата му е плодотворна и интензивна. Името му не се появява в жълтата преса, но продължава да привлича внимание с работата си. Нови плочи се появяват ежегодно. Значителна част от записите са Баховите Шест партити, Концерти Ре мажор, Фа минор, Сол минор, „Голдберг вариации“, „Добре темперирано пиано“, Двугласни и тригласни инвенции, Френски сюити, Италиански концерт, Токати… С тези изпълнения отново и отново доказва възможностите за съвременен прочит на тази музика – без оглед на исторически прототипи, без завръщане в стилистиката и инструментите от миналото, доказва дълбоката жизненост и съвременност на тези произведения.
Друг важен раздел в репертоара на Глен Гулд е творчеството на Бетовен. Още в началото записва два от концертите, после попълва списъка със Сонати и големи вариационни цикли. Тук също привлича със свеж замисъл, различни темпа и динамични пропорции – нищо общо с възприетото.
„Преди всичко се стремя да избегна златната среда, увековечена в записите на много превъзходни пианисти. Считам, че при записите е много важно да се подчертаят аспекти, които представят дадено произведение от съвършено необичайна гледна точка. Изпълнението е нужно да се приближи максимално до творческия акт – това е ключът за решението на проблема.“
Този принцип не води до забележителни постижения всеки път, а в случаите когато творческия потенциал на личността влиза в противоречие с характера на музиката, води към провал. Почитателите на Гулд знаят, че всеки нов запис носи в себе си неочакваност, дава възможност да се чуе познато произведение в нова светлина. Но в непрестанното търсене на оригиналност има заплаха да се стигне до рутина – с нея свиква и самият изпълнител и публиката.
Репертоарът на Глен Гулд винаги е бил строго профилиран. Почти не е свирил произведения от Шуман, Шуберт, Шопен, Лист, но пък изпълнявал немалко музика от ХХ век. Свири Скрябин, Прокофиев, Берг, Хиндемит, всичките произведения на Шьонберг, където участва пиано. Възражда музиката на Уилям Бърд / - 1623г/ и Орландо Гибънс /1683-1623/, удивлява слушателите с неочаквани изпълнения на Транскрипцията на Лист на Седма симфония от Бетовен, фрагменти от оперите на Вагнер. Съвсем неочаквано записва романтични образци: Григ – Соната оп. 7, Ноктюрно и Хроматични вариации от Бизе, Сонатина от Сибелиус.
Глен Гулд композира собствени каденци към концертите на Бетовен и записва на орган и клавесин „Изкуството на фугата“ , както и превъзходна интерпретация на Сюитите от Хендел. Заедно с това активно се изявява като публицист – автор на телевизионно предаване, статии и анотации към собствените си записи. В изказванията му има нападки, които възмущават, а друг път будят възхищение с дълбочината си. Случва се в литературно-полемичните си изказвания да опровергава собствената си интерпретация.
Тази разнородна и целеустремена активност дава основание на публиката да се надява, че Глен Гулд още не е казал "последната си дума" и това ще доведе до значителни художествени резултати. В някои от записите му се усеща тенденция към отстъпление от крайностите. Появяват се елементи на нов опростен изказ, отказ от екстравагантността, възвръщане към първоначалната красота на звука на пианото. Това много ясно се чува в записите му на Моцартовите Сонати и Десет интермеци от Брамс. Изпълнението му е отново свежо, вдъхновено и различно.
Трудно е да гадаем в каква степен тази тенденция би могла да се развие. В последните си години Гулд остава встрани от обществения живот. Живее в Торонто, в хотелска стая, където оборудва неголямо студио. От това студио тръгва разпространението на записите му по света. Почти не напуска апартамента и само през нощта прави обиколки с колата си. Втози хотел го застига неочакваната кончина.