Клавирна техника

Понятието „техника” е не само умението да се свири бързо и чисто. То включва всички елементи на клавирното изпълнение –качество и сила на тона, артикулация, трайност, плътност и колорит, както и умението на пианиста да издържи трудни технически произведения без да се променя качеството на изпълнение.

В исторически план клавирната техника е претърпяла развитие. Старите майстора на клавесина обръщат голямо внимание на постановката и пъргавината на пръстите, което се дължи на спецификата на инструментите. Клавишите на клавесина, чембалото, спинета се натискат по-трудно. Разпространена е „позиционната техника”, която развива здравина в пръстите и удар от по-голяма височина при звукоизвличане. През 1711 година Бартоломео Кристофори създава нов инструмент с чукчета и по-голяма клавиатура. Техническото усъвършенстване предполага по-големи композиционни и технически възможности. Изискванията към изпълнителя нарастват. Позиционната пръстова техника е заменена от техника с повече свобода и замах на целите ръце. Тежестта на тялото се използвала за промяна силата на звука - „тежествен метод”. Пианистът развива естествена свобода на движенията с участие на целия двигателен апарат. При звукоизвличане се използват свободно падане на ръцете, въртеливи движения в китки и лакти и пренасяне на тежестта. Прекаленото „вживяване” в този метод води до загуба на прецизност, бързина и чистота на изпълнението.

Съвременните изисквания към изпълнителя са да владее различни технически похвати и да ги прилага. Като изразно средство техниката е съвкупност от двигателни сръчности, които се определят от характера, стила и емоционалните особености на произведението. Богатството на музикалните представи определя техническата ловкост, а резултати се постигнат, ако има музикален слух, музикална мисъл, музикална памет, устойчива нервна система, уравновесеност, ритмична стабилност, добро педагогическо ръководство и не на последно място, подходящо устройство на ръцете.

Придобиването на двигателни навици е осъзнат процес, който чрез упражнения се автоматизира и превръща в рефлекс с първите уроци по пиано. Например след разучаване на пиеса, по-сложни технически моменти се осмислят и изработват отделно. По време на сценично изпълнение пианистът не мисли за всеки отделен пасаж, а за осъществяване на общата музикална идея.

Мускулно-двигателните усещания помагат за изграждане на технически навици. Най-точното им приложение зависи от музикалната мисъл (звукоизвличане, фразиране) и доколко е култивиран слухов контрол. Работата на педагога е насочена към развитие и осъзнаване на всички технически средства. Свобода на двигателния апарат, самостоятелност и устойчивост на пръстите, гъвкавост при промяна на позициите на ръцете са част от елементите на техниката. Клавирното обучение има психологическа насоченост още в първите уроци. Изграждането на двигателни и слухови навици протича едновременно.

Усвоявайки културата на звукоизвличане и движенията при свирене, начинаещият постепенно свиква с изпълнението на различни технически формули и незабелязано натрупва цял фонд от изразни средства, които използва при всеки аналогичен случай. Осмислянето на всяко движение помага да се анализират различните построения. През всички етапи на клавирно обучение педагогът трябва да следи за пълна свобода на двигателния апарат. Нерядко по-напреднали ученици стягат китки и рамене при изпълнението на трудни технически творби. Това напомня, че постановъчния процес продължава през цялото обучение.

Тактилното усещане (усета за контакт с клавиатурата) дава възможност на пианиста да постига различни нюанси при изпълнение, да моделира фразата и да пресъздава звуковата атмосфера на всеки стил.

Техническите похвати в клавирното изкуство са свързани и се определят от музикалните виждания на пианиста. Те включват и художествените изисквания за динамично изграждане, характер и колорит на изпълняваната творба. Елемент, който помага за по-бързо и лесно справяне с музикалния текст е пръстовката. Тя помага за трайно запаметяване и свобода на движенията с пълно приспособяване на ръката към клавиатурата. В клавирната педагогика има някои правила за определяне на точна и вярна художествена пръстовка. Съседни ноти се изпълняват със съседни или редуващи се пръсти. При гамовидни пасажи употребяваме пръстовката изучавана в гами, терци и т.н. Отбягва се свиренето върху черни клавиши с първи и пети пръст при малки ученици, макар че това е похват, използван често в клавирната литература. Повторени ноти (репетиция) обикновено се изпълняват с редуване на пръстите. Тези и други принципи са почти задължителни в начален етап на обучение, но в художествената интерпретация често се срещат изключения. Всяка творба пианистът изработва и изяснява като музика и психична нагласа. Запомняйки вътрешното си състояние, при което двигателни навици се изявяват безпогрешно, той свободно пресъздава музиката на сцена.