Марта Аргерич - един необикновен талант

За необичайният талант на Марта Аргерич се заговаря през 1965г след като печели триумфално конкурса "Шопен" във Варшава. Малко са тези, които знаят, че по това време младата пианистка не е дебютант. Още през 1957г е лауреат на два от най-сериозните международни конкурса за пианисти: "Бузони" в Болцано /Италия/ и Женевският конкурс. Още тогава 16-годишната Марта привлича вниманието с обаяние, артистична свобода и музикалност.

Марта Аргерич получава сериозна професионална подготовка още в родната си Аржентина. Уроци по пиано взима от най-добрите аржентински пианисти В. Скарамуца и Ф. Амикарели. Дебютира в Буенос Айрес с До минорния концерт от Моцарт и До мажорния от Бетовен. След това заминава за Европа. В Австрия и Швейцария уроците й по пиано продължават с концертиращите пианисти Ф. Гулда, Н. Магалова и В. Гизекинге. За формирането на таланта на Аргерич заслуга имат голям брой клавирни педагози и концертиращи пианисти - Бруно Зайделхофер, Стефан Ашкинази, Артуро Бенедети Микеланджели, Владимир Хоровиц. Дали заради големия брой преподаватели или по други причини, Марта Аргерич има доста дълъг период на неуспехи. През 1960 и 1964 години на конкурса в Брюксел остава извън класациите. Първата плоча с произведения от Брамс и Шопен също не оправдала очакванията. И така до 1965, когато на Шопеновия конкурс печели не само голямата, но и голямо количество допълнителни награди - за най-добро изпълнение на валс, мазурка и други. Точно тази година се оказва преломна в кариерата на младата пианистка. Това я нарежда сред най-изявените представители на артистичната младеж . Редят се гастроли и записи. Младата пианистка се изявява не само като солист с огромна техника и сценично обаяние, но и като прекрасен ансамблов изпълнител. Незабравими ще останат изпълненията й на Сюитите за две пиана от Сергей Рахманинов в партньорство с Нелсън Фрейре, изпълненията и с челиста Миша Майски и още много, много други.

Можем да кажем, че Марта Аргерич е една от представителките на пианистичния елит на нашето време. Огромният й репертоар постоянно се разширява, а интерпретациите й са неочаквани. Творческите търсения на голямата пианистка устояват на критиките, а непредсказуемостта на изпълненията й увеличават привлекателността на изпълненията й.