Дамата в черно - Мария Юдина

Мария Юдина
Мария Вениаминовна Юдина
9 септември 1899 – 20 ноември 1970

Мария Юдина е една от най-колоритните личности на пианистичния небосклон, с оригинално мислене, необичайни интерпретации и нестандартен репертоар. Всяка нейна сценична поява е неповторимо събитие. Дори в началото на кариерата, изкуството й поражда ожесточени спорове между критици, музиканти и публика. Ето какво казва Григорий Коган: „ Както по стил, така и по мащаба на дарованието си, тази пианистка така не се вмества в нашите концертни рамки, че докарва до истерия музикантите възпитани в традицията на романтизма." Ето защо мненията за изкуството й са противоречиви - от „недостатъчна изразителност“ до „прекомерна романтизация“. По сила и значимост на изразителността, пианизмът на Юдина няма аналог. Характерно за изпълнението й е многопластовото гласоводене, крайни темпа – прекомерно бързи или бавни, смел и новаторски прочит на текста в разрез с традициите. Прилага изпълнителските си виждания различно, но интерпретацията й е проницателна и съхраняваща силата си десетилетия напред.


Юдина започва да концертира след завършване на Петербургската консерватория през 1921 година. Характерна е артистичната й подвижност и ориентация към нова клавирна литература. Отнася се към музикалното изкуство като към жив организъм, който непрекъснато се развива. Нейни са първите изпълнения на произведения от Шимановски, Стравински, Прокофиев, Хиндемит, Веберн, Мартину, Лютославски и други. Интересът й към новото е ненаситен и много автори намират в нейно лице не само разбиране, а жив изпълнителски отклик. В репертоара си има огромен брой произведения на майсторите от следвоенното поколение. С огромен ентусиазъм изпълнявала и камерни творби. Неслучайно я наричат „пропагандатор на съвременната музика“.


Мария Юдина поразява с мащаба на душевния си свят. Публиката съпреживява необикновено артистично представяне и преоткриване на известните световни образци. Изкуството й се възприема като величаво, сурово и никога сантиментално. Ораторство и драматизация – даже в непознати произведения са органически присъщи на творчеството й. Със строг, верен вкус повежда в дълбините на философските постижения на композиторите, като придава огромна и впечатляваща сила на произведенията на Бах, Моцарт, Бетовен. Отчетливото протичане на музикалната реч е съвършено естествено. Изпълненията й подчертават художествено идейния замисъл, а слушателите са в напрежение от интелектуалната сила на интерпретациите й.
Мария Юдина притежава огромна техника и забележителен звук. Майсторството й винаги поражда удивление. Обръща внимание на всеки звук и често е упреквана в известна тенденциозност, но въпреки силната индивидуалност на пианистката, никога не срещаме в изпълненията й художествен произвол. Това е отношението й към изкуството.


Педагогическият й подход също е далеч извън установените норми. Преподава последователно в Петербургската, Тифлиската /след 1936г Тбилиска / и Московската консерватории, както и в Държавния музикално-педагогически институт Гнесина. През 1939 година става професор.


„Значимостта в изказването е основна, а отсъствието на съдържание е грях, който не можеш да прикриеш, да замаскираш, дори да злоупотребяваш с толкова любимите сантименталности в свиренето ... нашата, на музикантите, задача е да поведем слушателя в неизвестно духовно направление. В този смисъл, съприкосновението с музиката е тласък към ново разбиране на реалността.“


„Правилност“ не винаги осигурява жизненост на творбите, а често и противоречи. Мнимата субективност уврежда реалната действителност, когато се стремиш единствено към „правилната“ трактовка. Когато майстор на интерпретацията се стреми към изразност, той не мисли за „правилност“, а съпоставя и издига на преден план такива образи, които на пръв поглед е трябвало да останат в сянка. Той съединява несъединеното, подчертава противоречивото и така достига до замисленото въздействие. Истинският музикант, със силата на своето истинско възприятие разкъсва веригите на канона, а младите изпълнители, уж често подчинявайки се на правилата, не разпознават значението на тази сила. После тези правила измерват с изкуство – страшна грешка, заслепяваща.“ Такива са някои от художествените и преподавателски принципи на Мария Вениаминовна Юдина.