Емил Гилелс

Емил Гилелс е сред най-значимите пианисти на XX век и една от най-ярките фигури на съветската клавирна школа. Известен е със своята изключителна техника, богат звук и дълбоко проникване в музикалния текст.

Роден е на 19 октомври 1916 г. в Одеса. Започва да свири на пиано на петгодишна възраст под ръководството на Яков Ткач, който поставя основите на неговата изключителна техника. По-късно учи в Одеската консерватория при Берта Рейнгбалд, а след завършването си продължава обучението си в Московската консерватория при Хайнрих Нейгауз - един от най-влиятелните педагози на своето време.

Международната му кариера започва след победата в престижния конкурс „Изаи“ в Брюксел през 1938 г. (днешният конкурс „Кралица Елизабет“). Още като млад пианист Гилелс привлича вниманието на музикалния свят със своята зрялост, виртуозност и артистична убедителност и е високо ценен заради изключителната си пианистична техника, благороден звук и способност да съчетава виртуозност с дълбока музикална мисъл. Репертоарът му обхваща произведения от Барока до музиката на XX век. Особено място в творчеството му заемат произведенията на Бетовен, Брамс и Шуман, които се превръщат в основа на неговата концертна дейност. Същевременно той оставя забележителни интерпретации на Скарлати, Дебюси, Рахманинов, Прокофиев и Лист.

Сред най-известните му записи са Сонатата си минор на Лист, Унгарска рапсодия № 9, както и цикълът от сонати на Бетовен, върху който работи до последните години от живота си. Неговият запис на сонатата „Хамерклавир“ получава престижната награда Gramophone през 1984 г.

Освен като солист, Гилелс развива активна камерна дейност. Концертира и записва с цигуларя Леонид Коган и виолончелиста Мстислав Ростропович, а също така прави редица записи със своята дъщеря Елена Гилелс, също пианистка.

По време на Втората световна война изнася концерти пред съветските войници на фронта. След войната развива активна международна кариера и се утвърждава като един от най-големите интерпретатори на Бетовен, Брамс, Шуман, Чайковски, Рахманинов и Прокофиев. През 1944 г. осъществява премиерата на Осма соната за пиано от Сергей Прокофиев.

През 1952 г. става професор в Московската консерватория и обучава редица бъдещи пианисти. В продължение на години участва и като председател на журито на Международния конкурс „Чайковски“.

Гилелс е сред първите съветски музиканти, получили разрешение да концертират редовно на Запад. Неговите изпълнения в Европа и Съединените щати допринасят за световното признание на руската пианистична школа.

Творческото наследство на Емил Гилелс включва многобройни записи, които и днес се считат за образци на пианистичното изкуство. Особено високо се оценяват неговите интерпретации на Бетовеновите сонати и концерти, както и изпълненията му на произведения от руските композитори.

Емил Гилелс умира в Москва на 14 октомври 1985 г., само няколко дни преди своя 69-и рожден ден. И до днес той остава един от най-влиятелните и уважавани пианисти в историята на клавирното изкуство.