Руска клавирна школа

Руската клавирна школа е една от най-успешните, създала поколения прекрасни музиканти покорили с изпълненията си световните музикални сцени. Ето някои от най-известните учители по пиано и техни ученици:

Феликс Блуменфелд /1863-1936/ учител по пиано на Владимир Хоровиц и Хенрих Нейгауз

Александър Голденвейзер /1875-1961/ преподавал на Самуил Файнберг, Дмитрий Кабалевский, Татяна Николаева, Дмитрий Башкиров

Константин Игумнов /1873-1948/ работил с Лев Оборин, Яков Флиер, Мария Гринберг

Леонид Николаев /1876-1942/ учил Владимир Софронитцки, Мария Юдина, Дмитрий Шостакович, Павел Серебряков

Хенрих Нейгауз /1888-1964/ преподавател на Святослав Рихтер, Емил Гилелс, Яков Зах, Раду Лупу, Вера Горностаева, Евгени Малинин, Евгени Могилевски

След тях идват десетки техни ученици и ученици на учениците им, които с уроците си изграждат пианисти следвайки традициите на Руската пианистична школа.

Руснаците имат специален подход към клавирната техника. Влагат всичките си умения и способности за да постигнат пълна свобода на изпълнението. Педагогическото изкуство и артистична активност на всеки от споменатите майстори е формирана под различни въздействия. Руските романтичните традиции са повлияни от пианисти и педагози като Джон Филд /1782-1837/ и Антон Рубинщайн /1829-1894/, а преди това школата израства под въздействието на други трима световно признати пианисти. Теодор Лешетицки /1830-1915/ е давал уроци по пиано на гениални руски музиканти като Василий Сафонов, Александър Скрябин, Николай Метнер, Йозеф Левин и Росина Беси.Ференц Лист /1811-1886/ - пианистът считан за един от най-великите виртуози в цялата музикална история и накрая Фредерик Шопен /1810-1849/, чиито педагогически методи са считани за опорна точка в пианистичната педагогика.

Руската клавирна методика е считана за феномен породен от колективната работа. Дейността на руските пианисти винаги е била строго индивидуална, но тези артисти винаги са работили като членове на една общност. Обединяващ момент е пианистичната техника като способност да се свири добре на пиано. Техниката при свирене на пиано според руските стандарти трябва да бъде достигната по качествено артистичен начин. Ето защо е считана за феномен, който включва много повече от движение на пръсти и ръце. Точната артистична техника не е самоцелна. Артистичното въображение, креативното слушане, идеята - без съмнение трябва винаги да бъдат представени в изпълнението и по време на репетициите. Интонация е главната есенция в адекватното разбиране на цялото "Руско клавирно чудо".

Пианисти от целия свят вярват в съществуването на "мистериозна руска техника". Според някои мнения това включва изключителни действия на пръсти и ръце и, ако бъдат рационално използвани, това ще доведе до артистичен успех. Никога не е съществувало нещо подобно като магическа тренировъчна система или пианистична формула. Никой руски учител по пиано не би могъл да удвои бързината на пръстите използвайки механични трикове. В руската пианистична система никой не може да открие концепция, която да е изключително свързана с пръстите или ръцете. Също така в нито една руска консерватория студент не е бил принуждаван да свири безкрайни гами, арпежи, двойни ноти или технически упражнения отделно. Въпреки това или по-добре казано - благодарение на този подход, те имат възможност да свирят тези различни елементи много по-добре от този, който отчаяно се опитва да изглади тези елементи, силно вярвайки във възможността да усъвършенства точната техника само чрез подобряване на пръстовата сръчност. Пианистичните упражнения са фокусирани върху чистотата на звука и слуховият контрол. Пианистите трябва да насочат вниманието върху интонацията си. Слуховите упражнения са фокусирани върху звукоизвличането. Контрол на звук и фраза водят до разгръщане на музикалната форма. Динамичната и емоционална окраска е нужно да присъстват по време на репетициите. Точно това са елементите, които са водещи в техническото усъвършенстване на младите пианисти.